„Още ли се занимаваш с това яйце?
Откажи се, нали учителят каза, че от това Яйце на духовен звяр няма да се излюпи нищо?
Спри да си губиш времето.“
„Не се шегувай, усещам, че всеки момент ще се излюпи.“
„Хайде де, как от мъртво яйце ще се излюпи духовен звяр?
По-добре отиди да отглеждаш духовен звяр, вместо да отлагаш това.“
„Виж, излюпва се.“
„Какво?!
Наистина се излюпва?“
В една двуместна стая в общежитието на Втора гимназия в град Маому чернокосо момче седеше зад бюрото и се взираше съсредоточено в пукащото се Яйце на духовен звяр, а едно много по-мускулесто момче се беше надвесило любопитно, за да наблюдава как черупката се разтваря.
„Дзи~“
През пукнатината в яйчената черупка се показа пухкава яркожълта главичка. То се огледа със сините си очи, блестящи като скъпоценни камъни, втренчи се объркано в двете момчета пред себе си, наклони глава и подскочи към по-стройното момче, седнало зад бюрото.
„Дзи~“
„Ха~ стига~ гъделичкаш ме~“
Момчето прегърна духовния звяр, който скочи към него.
То се отърка в него в прегръдката му и го погъделичка по врата с пухкавата си главичка. Едрото момче погледна създанието с известно разочарование и каза:
„Пиле от яйчена черупка ли е?
Май всички онези материали са отишли на вятъра.“
Щом чу думите на момчето, Пилето от яйчена черупка му изчирика гневно.
Докато Пилето от яйчена черупка стоеше на бюрото и гледаше свирепо едрото момче, стройното момче се възползва от случая да го огледа отблизо.
Яйцевидното му тяло беше покрито с яркожълт пух, на главата му стърчеше кичур смешен пух, а отстрани бяха прилепнали чифт къси сгънати крилца.
Като забеляза, че момчето зад бюрото го гледа, Пилето от яйчена черупка наклони глава и отвърна на погледа му със сините си очи, блестящи като скъпоценни камъни.
Като видя как смешният кичур на върха на главата на Пилето от яйчена черупка се поклаща, той се засмя и му каза:
„Здравей~ Аз съм Фън Юан, запомни името ми, добре?“
Пилето от яйчена черупка изчирика радостно, сякаш му отговаряше.
„Как да те наричам?“
Създанието погледна объркано стройното момче.
„Какво ще кажеш за Сяо Дзи?“
Пилето от яйчена черупка наклони глава, сякаш обмисляше предложението.
„Тогава решено~ Сяо Дзи~“
Като чу думите на стройното момче, Сяо Дзи изчирика щастливо.
Като видя колко лесно Сяо Дзи прие името, дадено му от Фън Юан, другото момче изсумтя и каза:
„Май и то не е особено умно, щом се съгласи на такова име.“
Фън Юан се намръщи и погледна момчето:
„А твоят Ан?
Да кръстиш дървесния дух „Ан“ не е по-добре.“
„Но за излюпването на твоето Пиле от яйчена черупка похарчи толкова много материали, а то май не се различава кой знае колко от моя Ан.
Наистина си на загуба!“
„Ци Чън, не разбираш.
Повечето материали отидоха за лечението на Сяо Дзи, нали знаеш какво му се беше случило?“
„Как да не знам?
Но ти не си някой богаташ!
Струваше ли си да изразходваш толкова ресурси, за да излюпиш накрая Пиле от яйчена черупка?“
„Дзи...“
Като видя, че Сяо Дзи изглежда унил, Фън Юан го погали по главата, взе го на ръце и погледна Ци Чън с недоволство:
„Ци Чън, променил си се.
Щом намерих яйцето на Сяо Дзи на прага на смъртта, мой дълг беше да го спася.“
„Но... трябва да знаеш, че неприятностите ти не са малки.“
„Организацията G?
Няма проблем, те нищо не могат да ми направят.“
Като видя безразличното изражение на Фън Юан, Ци Чън заговори донякъде ядосано:
„Сигурен ли си?
Те са банда откачалки и се въздържат само защото се криеш в град Маому.“
„Тревожиш се за мен?
Не се тревожи~“
„Да се тревожа за теб?
Просто не искам някой ден да те завлекат оттук!
Все пак сме съученици, не бих искал да присъствам на трагичния ти край!“
„Няма нищо, няма за какво да се тревожиш~ Хайде, да заведем Сяо Дзи на преглед.“
Докато Фън Юан казваше това, взе Сяо Дзи и излезе от общежитието. Ци Чън поклати безпомощно глава и го последва.
По пътя Сяо Дзи, носен от Фън Юан и усещащ познатата сила, бавно затвори очи и заспа.
„Това ли е духовният звяр, излюпен от твоето Яйце на духовен звяр?“
В училищния лекарски кабинет жена в зряла възраст със златиста коса погледна с любопитство Сяо Дзи в ръцете на Фън Юан. Като видя, че Ци Чън не откъсва поглед от нея, Фън Юан внимателно сложи заспалия Сяо Дзи на масата и каза:
„Да, кръстих го Сяо Дзи. Моля, проверете здравето му.“
Жената се изправи, извади няколко инструмента и се приближи до заспалия Сяо Дзи, готова да започне прегледа.
Като видя, че Сяо Дзи още спи, Фън Юан протегна ръка и го боцна по кръглото коремче:
„Дзи!“
„Събуди се, ще ти направим преглед.“
Сяо Дзи изчирика объркано, сякаш не осъзнаваше, че вече не е в общежитието.
Като видя объркването на Сяо Дзи, училищната лекарка се засмя тихо и каза:
„Не е нужно да е буден за прегледа.“
„Наистина ли?“
Сяо Дзи се надигна и, сякаш изведнъж се беше озовал на непознато място, се огледа любопитно.
„Сяо Дзи, не мърдай, преглеждам те.
Трябва да стоиш мирно.“
Сяо Дзи изчирика доволно и седна тихо, като позволи на училищната лекарка да го преглежда и да си служи с инструментите.
След малко училищната лекарка прибра инструментите си, седна на бюрото и започна да попълва документи.
Фън Юан отиде при Сяо Дзи, вдигна го и го сложи на главата си.
„Не се изхождай където ти падне, ясно!“
Сяо Дзи изчирика сърдито, сякаш изразяваше недоволството си.
„Защо го слагаш на главата си?“
„Забавно е~“
След малко училищната лекарка взе куп документи и ги подаде на Фън Юан, като каза:
„Това е здравният доклад на Сяо Дзи.
Засега изглежда здрав, макар да е малко по-слаб от средностатистическото Пиле от яйчена черупка. Вероятно причината са нараняванията, които е получил, докато още е бил в яйцето.“
Като чу думите на училищната лекарка, Сяо Дзи се сепна.
„Няма нищо~ Така или иначе, не ми трябва Сяо Дзи да се бие заради мен.“
„Начинът, по който си спасил Сяо Дзи, наистина е изумителен.
И аз го бях преглеждала тогава, дори се посъветвах с наставниците си и всички казаха, че няма спасение.
Не можех да повярвам, че си успял да му помогнеш да се излюпи. Дори организмът му да е слаб, това пак си е чудо.“
Като видя, че училищната лекарка се взира в него, Фън Юан отстъпи няколко крачки и попита:
„Какво искате да кажете?“
„Интересуваш ли се да кандидатстваш в катедрата по духовни зверове на университета Ория?“
„Не, мисля, че опитомяването на зверове ми допада.“
„Чудодейните ти лечебни методи доказват, че имаш заложби да учиш в катедрата по духовни зверове.
Няма ли да го обмислиш отново?“
„Не, благодаря.
Но мога да напиша доклад за начина, по който лекувах Сяо Дзи. Вие уредете подробностите.“
„Това ще бъде ли приемливо?“
Като видя как очите на жената блестят, докато го гледа втренчено, Фън Юан отстъпи още една крачка и каза:
„Разбира се, ще ви изпратя доклада след няколко дни.“
След кратък размисъл жената каза:
„Добре тогава. Щом подготвим статията, ще посочим името ти като първи автор.
А?
Къде отиде?“
Като видя, че Фън Юан вече е изчезнал от погледа ѝ, училищната лекарка поклати глава развеселено и каза:
„Ама че работа, толкова ли съм страшна~“
„Защо бягаш?“
В коридора Ци Чън пусна ръката на Фън Юан, а Фън Юан го погледна и каза:
„Защо ли?
Да не си падаш по госпожа
Орлина?“
„Съвсем не!
Защо изхвърча навън, сякаш си направил нещо нередно!“
„Почервенял си~ Познах, нали?
Госпожа
Орлина е толкова красива, нормално е да я харесваш~“
„Стига вече!“
„Разбираш ли тези документи?“
Ци Чън, леко поруменял, видя как Фън Юан взе документите и внимателно ги прелиства.
Любопитството надделя. Фън Юан го погледна и, докато четеше, отвърна разсеяно:
„Защо да не ги разбирам?
Как мислиш, че спасих Сяо Дзи?“
„Вярно, но защо не избереш катедрата по духовни зверове?
По-безопасно е да не напускаш града, нали?“
„Да уча за духовните зверове, затворен в града?
Остави, предпочитам приключенията на открито.“
„А ти, не мислиш ли, че е опасно?“
Фън Юан остави документите, погледна притеснения Ци Чън и каза безпомощно:
„Казах ти да не се тревожиш за Организацията G. Защо не ми вярваш?“
„А?
Какво голямо събитие се случи днес в училище?“
Фън Юан остави документите и любопитно погледна през прозореца.

Коментари

Зареждане...